вторник, 31 януари 2017 г.

Книжен януари

Пристрастията ми към японската култура съвсем не са тайна и наред със закупените от мен книги на зимния панаир на книгата, получих две – едната като подарък, а другата като награда от конкурс. И така, озовала се още по-близо до тази магична за мен страна, успях да прочета през януари, заедно с една великолепна българска книга, както следва:

100 хайку Йоса Бусон“ (наградата) в превод на Братислав Иванов. Издателството е „Изток-Запад“. Всъщност, боя се, че не съм права. Още я чета, защото всяко хайку на великолепния художник – и с четка, и с думи – изисква нещо повече от запаметяването му, а какво останало за бегъл прочит. Не е лесно да се улови този тънък усет към красивото, с което той е известен. Наречен от свой съвременник „кабинетен поет“ – да, да, без свян поставя цъфнала сакура в оризово поле или фазан на мост (който се интересува, знае, че подобни съчетания са абсурдни), но с такава правдива изразителност, че изобщо не дразни сетивата, а напротив – подсилва ги.


Моши моши, Япония“ (подаръкът) на Юлияна Антонова-Мурата от „Together Academy“ са преките наблюдения на авторката от съвременна Япония, неминуемо с препратки към миналото и традициите, запазени и до днес. Запомнящи се образи. Привличащи гледки. Порядки, които ако се усвоят, могат само да бъдат от полза. Между другото, знаете ли защо е редно да повторите моши (ало) два пъти? За да докажете, че не сте зъл дух, превъплътил се в човек – те не могат да повторят една и съща дума. Та, внимавайте – ако ми отговорите само с „ало“, може и да не ви се обадя повече. Разбира се, това е леко намигване, но истините в книгата са толкова много, че със сигурност си отбелязвам да я препрочета на по-късен етап.

Пролетен сняг“ (закупена на половин цена на панаира) от Мишима Юкио в превод на Дора Барова и с великолепен, обогатяващ предговор от проф. дфн Клео Протохристова. Издателството е „Летера“. Това същинско бижу – и като визия, и като съдържание - е първата част от тетралогията „Морето на плодородието“, наричана от много хора „Четверовангелието на Мишима“. „Пролетен сняг“ обхваща периода от 1912 г. до 1941 г. Обречената любов на Кийоанги и Сатоко не е сълзлива романтична история, а проследява повратен момент от историята на Япония. Авторът не се спира само на личната драма на героите си, а се фокусира върху важни теми като различията между съсловията и поддалите на западно влияние новобогаташи, които постепенно обезличават такива традиции като съзерцанието на цъфналите вишни. Символиката на това съзерцание – цъфтежът на сакура продължава само броени дни, а понякога, в случаи на пролетен сняг и само часове – е в унисон с японското внушение за несигурността и краткотрайността на човешкото съществуване. Възходи и падения, невъзможност и страст, любов и отричане са в основата на този завладяващ роман. Препоръчвам ви да се запознаете и с личността на Мишима Юкио (псевдонимът на Кимитаке Хираока) -  достатъчна, пълноценна информация можете да намерите в споменатия вече предговор.  Не съм го гледала, но има и филм за самоубийството му от режисьора Вакамацу Коджи. Предстои ми още четене от автора, преди да си позволя филма, но всеки решава за себе си.

Отвори сърцето си“ (срам ме е – но я прочетох от „Читанка“, тъй като я няма в наличност) от Аджан Брам в превод на Снежана Милева. Подзаглавието е „будистки приказки за щастие“. Чудно – будистката е от малкото мирни (ама наистина мирни) религии, които могат да предложат и смислена литература, без на всеки втори ред да чета „Слава на...“ Няма лошо, но не е моят тип литература. Та, за отвореното сърце. Наред с някои прости истини, които сме склонни да забравяме – като тази, че причината за нещастието е в нас самите, - могат да се прочетат и интересни, исторически доказани факти. Знаете ли например, защо Тайланд не пада под комунистически режим, подобно на съседните му Южен Виетнам, Лаос и Камбоджа? Строежи на нови пътища, резервоари за напояване в помощ на бедните фермери, електричество и до най-отдалечените колиби и... амнистия за всички тайландци, решили „да хванат гората“ като партизани. Дали се отнася само до Тайланд?


Места за живеене“ (подарък, лично от автора, с автограф) от Люба Александрова, издателство „Фараго“. Познавам Лю (така си я наричам, с нейно позволение) от хайку общността и имах удоволствието да прочета нейни поетични книги. Този път ме изненадва с проза. Проза, в която е запазила поетичния си изказ и която ме пренася в нейния малък, но достатъчно богат свят. Може би, ще си кажете – какво пък, нали всеки има свой свят. Има, имаме, но колко от нас могат да го разкажат така, че да измести аз и/или да го превърне в „ние“. Някои от разказите ме караха да се усмихвам, други ме довеждаха до плач (веднъж, дори в метрото, а съм човек, който, уж, сдържа емоциите си). Личните спомени на Лю са една пътека към света, уж познат ни до втръсване, но сме пропуснали незначителни детайли, към които тя, не само като хайджин, има невероятен усет и може да направи от кратуна – капа и от малък пейзаж – паралелен свят. Не ми се иска тази книга да мине ей така, между другото. И не защото ми е подарък, а защото си заслужава всеки да си я подари.    

събота, 28 януари 2017 г.

Happy Year of the Rooster/Честита Година на петела

The year of the Fire Rooster: trustworthy, with a strong sense of timekeeping and responsibility at work.
Годината на Огнения петел: може да се разчита на него, със силно развито чувство за подбиране на точния момент и отговорност в работата. 







 

Тhe symbols here are as it follows:
Символите тук са както следва:


Kadomatsu - put at the front door to welcome ancestral spirits (kami) and represents longevity, prosperity and steadfastness in order to honor and receive deity (toshigami)
Kadomatsu - поставен на входа да приветства духовете на предшествениците (kami) и представлява дълголетие, просперитет и устойчивост, за да почете и приеме божественото (toshigami)


Kagami mochi - mirror rice cake. The two mochi (rice cakes) represent the going and the coming year, yin and yang, moon and sun and the dadai (Japanese bitter orange), that means "generations" symbolizes the continuation of a family from generation to generation. 
Kagami mochi - огледална оризова торта. Двете mochi (оризови торти) представляват отиващата си и идващата година, ин и ян, луната и слънцето, а dadai (японски горчив портокал), който означава "поколения", символизира продължението на рода от поколение на поколение.

Shishimai - the dance of the lion that is played at different feasts including at around New Year's Day, brings good luck and drives away the evil spirits. When the lion bites people on the head, it brings good luck.
Shishimai - танцът на лъва, който се играе на различни празници, включително около Нова година, носи късмет и прогонва злите духове. Когато лъвът ухапе човек по главата, това носи късмет.

info:
http://muza-chan.net/ 
http://www.japaneselearning.com/

origami - vls

четвъртък, 26 януари 2017 г.

World Haiku review, January 2017


World Haiku Review January 2017 hiking the dog chases falling leaves
_Neo Classical Haiku
the tree of life
the stage is ready
for a new play
_Vanguard Haiku



WHA, 149th

A haiga of mine on WHA (World Haiku Association)/149th 




събота, 21 януари 2017 г.

Бамбук като киго

Бамбукът е целогодишно растение, така че, сам по себе си, не е киго (сезонна дума), но той предизвиква много асоциации със сезоните и се свързва предимно с лято. Също така, бамбукът се асоциира с луна, а луната – с дракон.

Ето и използването на бамбука като киго в различните сезони:
- ранно лятото - бамбуковите кълнове и филизи
- средата на лятото – бамбуковите цветове; засаждане и пресаждане на бамбук
- късно лято – младите (нови) листа на бамбука
- ранна есен -  продавач на бамбукови пръчки
                        – бамбук за Tansaku (астрално шаманско заклинание). На заклинателя се позволява да проследи магическия  предмет от астралната му страна и да използва астралния му ключ. Ако не е блокирано от астрално заклинание – такова като за защита,  - това заклинание разкрива точното местоположение на предмета. Разстоянието не е фактор, но заклинателят трябва да познава астралния ключ много добре, което означава, че трябва да го е изучавал в миналото. Ето го и самото заклинание:  „Ти, който плаваш далеч в астралното море, покажи ми отражението си!“                        
- зима – кокили от бамбук


- Нова година – част от декорацията Kadomatsu,  поставена пред вратата на къщата, за да приветства духовете на предшествениците (kami) и символизира дълголетие, просперитет и устойчивост, за да почете и приеме божественото (toshigami)






Бамбукът представлява силата и добродетелите на мъжа,  отразявайки усета за перфектен баланс между  порядъчност, почтеност и изключителна гъвкавост.  Бамбукът е дългогодишно и вечно зелено растение, източник на вдъхновение за художници от цял свят. Той е от семейство житни и произлиза от тропическите и субтропическите райони, най-разпространен в мусонската област на Източна Азия.

                      http://kanzaka.wikia.com/

                      http://muza-chan.net/
оригами: в.л.с. 

четвъртък, 19 януари 2017 г.

Рожден ден на Едгар Алан По

гарвани много
кой ще каже Nevermore


вторник, 17 януари 2017 г.

петък, 6 януари 2017 г.

Epiphany Благовещение


Epiphany. The numbers at the beginning and at the end of the "formula" mean the current year 20 + 17 (2017). The letters in the middle are the names of the three Magi - Melchior, Caspar and Balthazar. In the Western Church, Epiphany is the visit of the three Magi to the Christ child.
Благовещение. Числата в началото и края са "формулата", която обозначава настоящата година 20 + 17 (2017). Буквите по средата са имената на тримата влъхви - Мелкор, Каспар и Балтазар. В Римокатолическата църква, Благовещение е поклонението на тримата влъхви пред детето Христос.

origami: v.s.

неделя, 1 януари 2017 г.

Сертификат

Много се изписа миналата година за тази класация - Haiku European Top Haiku Authors. Защо я споделям? Защото един човек, на хиляди километри от нас, си е направил труда да следи развитието на европейското хайку по света. Няма никакви претенции за изчерпателност, нито пък ние трябва да се взимаме на сериозно, но някак си не е почтено да не уважим труда му с по едно споделяне. Ето ги и българите в този списък за изминалата 2016 г.  Не е повод за гордост, но пък e приятно. 
Lyudmila Hristova BULGARIA
Lydia Lecheva BULGARIA
Maya Lyubenova *** BULGARIA
Radka Mindova BULGARIA
Hristina Panjaridis BULGARIA
Diana Petkova BULGARIA
Lilia Racheva BULGARIA
Vessislava Savova BULGARIA
Iliyana Stoyanova UNITED KINGDOM/BULGARIA
Diana Teneva BULGARIA
Gergana Yaninska BULGARIA
*** Maya Lyubenova died in December 2016. RIP

2016

1. Хайги 
- World Haiga online:
 139-то (през февруари)












140-то (през март); 










145-то (през септември)







DailyHaiga, през юни ;



изложба във виртуалната галерия "Шошин". Снимките и оформлението са на Мая Любенова, а подредбата е на Цецка Илиева. Хайку от членове на фейсбук групата "Шошин". 






- Cattails, последният за 2016 г. брой












- съвместната изложбата на БХС и школата по икебана - "Есенни багри"  в Столична библиотека 











2. Хайку, сенрю, танка и хайбун:













- Бях гост на блога за японска култура "Oishii с пет кулинарни хайку на великолепна кулинарна демонстрация от японски готвач (който говореше на немски). Можете да ги прочетете тук на български и английски. 

- Моя танка беше преведена и на китайски (с този, езиците, на които са преведени мои произведения, са вече девет) - благодарностите са за Chen-ou Liu, направил я възможна в блога си "NeverEnding Story"

- през февруари хайку фондацията представи български хайджини
. За моето са избрани участията ми в World Haiku Review и Modern Haiku

- European Haiku Society избраха мое хайку за илюстриране снимката на Steve Hillebrand 
abandoned yard
two beetles buzz 
in a cobweb

изоставен двор
два бръмбара жужат
в паяжина
 а през юни - към рисунка на Utagawa Kuniyoshi, Horikawa Tea (1844) моето хайку
 sip of tea
a stranger's reflection
in my spoon

глътка чай
отражение на непознат
в лъжичката ми

125 хайку от целия свят бяха написани на табели и поставени сред цветята край алеите на Златния триъгълник във Вашингтон! Две от тях са български - на Мая Любенова и моето:
hide and seek
a bee hidden
in a snowdrop

криеница
пчела скрита
в кокиче
Уви, Мая вече не е сред нас. Поклон, Приятелко!


-  отличие на О'ханами - съзерцание на съфналите вишни в Южния парк, а наградата ми връчи Негово Превъзходителство Такаши Коидзуми, който напусна страната ни след 40 години в нея. Аригато, Коидзуми Сан!




безлунна нощ
аромат на сакура
ми показва пътя

a moonless night
the scent of sakura
shows me the way 

- част от EarthRise Rolling Haiku Collaboration 2016 - Foodcrop Haiku
sunflower seeds
on the window sill
two sparrows

слънчогледови семки
на перваза
две врабчета

- бях част от журито на националната хайку конференция „Носачи на вятър”, където намерих своето място и в изложбата с моите магнитни хайги









-четвърто място в Division 4, "Non-Japanese" на 8th Yamadera Basho Memorial Museum, Япония:
① a dry branch     
reflections of clouds  
in a crow’s eye

сух клон
отражения на облаци
в око на гарван

избрано и от Daily Haiku за 29.08,2016 г.

② lightnings at night   
whose is that shadow
on the wall?

светкавица през нощта
чия е тази сянка
на стената?



- В брой 51 на списанието Blithe Spirit бяха представени българските хайджини Людмила Балабанова, Милена Велева, Диляна Георгиева, Дарина Денева, Александра Ивойлова, Илиана Илиева, Цецка Илиева, Мая Любенова, Радка Миндова, Пепа Оджакова, Христина Панджаридис, Весислава Савова, Диана Тенева, Златка Тименова, Детелина Тихолова, Зорница Харизанова, Владислав Христов, Петър Чухов и Гергана Янинскас техни публикации в международни списания за хайку. Моето участие е с публикацията в Modern Haiku, 46:1:




- участието ми в Haiku for Change - 100 Thousand poets for change:


autumnal equinox
the homeless child finds
a golden coin

есенно равноденствие
бездомното дете намира
златна монета
.
cold wind
my old coat warms up
a refugee


студен вятър 
старото ми палто затопля
бежанка

(Последното бе и част от хайку рецитала, свързан с дните на японската култура у нас)

- хайку в списание "Море", бр. 2/2016 г., стр. 73. Въпреки че са сложили моята снимка на хайку-стиховете от Цецка Илиева, а нейната снимка на моите хайку, мисля, че е ясно :); 


- участието ни в Ден на японските бойни изкуства и културни традиции, 16 октомври, където имах честта да се запозная и обменя мисли с Негово Превъзходителство Шиничи Яманака - новия посланик на Япония у нас; 

- хорър-хайку броеница в съавторство с Мая Любенова, Гергана Янинска и Илияна Делева в специалното англоезично издание на списание "Dracus", представено в Барселона на Eurocon 2016
Самата хайку броеница и превода ѝ на български можете да видите тук.




- Мои хайку в Liternet, рубриката "На кратко" 

- Отличие в 5th Japan-Russia Haiku Contest
the Vitosha moraines
how high can we get
hand in hand?

морените на Витоша
колко високо можем да стигнем
ръка за ръка? 

- Участие в Девети есенен салон на поезията както с хайку, така и с две поеми ренгей - за първи път представени на български - в съавторство с Диляна Георгиева.










- Есенното издание на "Ёршик":
летняя олимпиада
соревнование по вольной борьбе
за телевизор

лятна олимпиада
борба свободен стил
за телевизора

- The Haiku Foundation/ Dec., 7th 
лятно училище
по една научена чужда дума
за всяко гмуркане

summer school
one learnt foreign word
for each dive

- на 10.12. имах удоволствието да проведа "Хайку на чаша чай" - събитие на кафе-клуб "Влайкова", където представих българската хайку общност с есе, прочетено и на Деня на японските бойни изкуства и култура и нов рецитал от хайку група "Шошин", които можете да прочетете в "Диви люляци"







- второ място на Четвъртия национален конкурс за хайку „Декември – снежни ангели“

край на празниците
в двора на приемното семейство
снежен ангел

- участието ми в двуезичната антология "Прегръдки за непознати//Free Hugs for Strangers"







- освен хайга, едно мое хайку, две сенрю, една танка и един хайбун са в последния за годината брой на Cattails

хайку, стр. 11:
spring night
a bowl of clam soup
warms my palms

пролетна нощ
купичка мидена супа
топли дланите ми

сенрю стр. 9 и 10
moonless night
the prostitute invites him
to dancе

безлунна нощ
проститутката го кани
на танц
.
high heels
the street musician
forgets the lyrics

високи токчета
уличният музикант
забравя текста

танка, стр. 5 и "Editor's Choice.
sunbeams
all over my garden
daffodils
but vases at home
are still lost in dust


For this Editor’s Choice, I’ve selected this tanka by Vessislava Savova from Bulgaria. Nothing lost in translation here and a very bright image of “sunbeams” and “daffodils” juxtaposed with the grayness of “vases lost in dust”. We are left only to imagine why and what kind of metaphor this author intended. Thank you Vessislava for sharing this one with our readers.


—UHTS cattails principal editor an'ya, USA

слънчеви лъчи
из цялата ми градина
глухарчета
но вазите у дома
все още са потънали в прах

хайбун - стр.11 и в "Editor's Choice":
Small Talk
 “God is Love!”
“Yeah, sure, but no one has ever seen God.”
“So what?”
“So, no one has ever seen Love.”
“Love is not about being seen but being felt.”
“Yes, you’re right. Could you push my wheelchair closer to the Fountain, child?”

sunbeams
a slug slowly crawls
on the alley
I was drawn to this haibun, Small Talk by Vessislava Savova. Her use of an understated and succinct dialogue is highly effectively in addressing profound metaphysical and existential issues. The reader is drawn into the conversation but does not feel overwhelmed or nudged in any particular direction.

The irony at the end grounds the metaphysical in the human physical.


—UHTS cattails Haibun Editor Sonam Chhoki, Bhutan  
Общи приказки 
- Бог е Любов!
- Да, разбира се, но никой никога не е виждал Бог.
- Е и?
- Е, значи никой никога не е виждал Любовта.
- Любовта не е за виждане, а за чувстване.
-Да, права си. Би ли избутала инвалидния ми стол по-близо до Извора, дете?

слънчеви лъчи
гол охлюв бавно пълзи
по алеята

- Хайбун в The Other Bunny 


3. Имах възможност да покажа и моите оригами на:
- „Хартиена улица” в НДК през май с мои оригами книжки и кукли кокеши;
- на първото издание за алтернативно изкуство "Изстрел в мрака" с „Моят свят от хартия”;
- на „Изток в парка” – 28 август,където за първи път показах магнитни оригами книжки; "Ден на японските бойни изкуства и културни традиции"- 16 октомври.









4. Станах редактор на две книги – „Мечове в космоса”, от екипа на „Цитаделата” и на „Когато душата проговори” от Весела Стамболиева.  Щастлива съм, че книгата на Весела е факт и на английски, в мой превод

5. С удоволствие помогнах със съставителството, редакциите и като автор на сборника „Детство”, който събра 34 автора, които разказахме свои истории от детството с една обща цел – да подпомогнем дечицата, болни от диабет. Представянията на книгата бяха с цел информиране на нацията ни за тези хора, които получават или игнориране, или съжаление, или неразбиране. Благодарна съм за доверието, което ми гласува съставителката Доротея Луканова.
Два дни преди премиерата на 13.07.2016 г., с Доротея Луканова и Тео Буковски дадохме интервю за предаването „12 плюс 3” на БНР, а моя отзвук от събитието и интервю с Доротея можете да видите тук. 

6. Моят разказ "Всички нюанси на синьото" бе отличен на трето място по време на октомврийското четене на "Истории от някога" с тема "Старото гробище".
снимка: Ясен Михайлов




7. На 22 октомври бе учреден дамски писателски клуб "Фортуна" и получих покана за присъединяването ми към него, която приех с удоволствие. На 3 ноември бях представена в брой 44 на вестник "Форум" с разказ ми "Искам да съм директор на розов водопад", а на 16 ноември, в брой 45 - с "Да се нарибарчиш".


8. С учениците ми, с които работя индивидуално през учебната година, си направихме две летни групи – по пет човека от Големите и от Малчовците, - които не само проговориха английски, но и с които много, много се забавлявахме, а с един от първите ми клиенти  възстановихме уроците си.











9. Имаше промени и по отношение на спорта. Тичането, моето любимо тичане, беше споделено с – „Тичай и медитирай” през април в Борисовата градина, "Изпревари лифта, 2016" (провалих се - градското и планинското тичане са две различни вселени), Sofia 24 run (х обиколки - благотворителни са, така че интересен е общият брой на всички участници, а не индивидуално направените обиколки), 10.5 км. от Софийския маратон; посветеното на жените, заболели от рак на гърдата 5 km run "Аз бягам за една от осем" през октомври; a от същата инициатива и - "Променяме диабета" през ноември.
От 11 май имам колело и  редувам тренировките джогинг с колоездене. Участвах и в първия Велокарнавал на 24.09.

10. Успях да се изявя и като любител фотограф, освен с хайги и документиране на важни моменти за мен и близките ми хора - фото разходка, която бе част от Global Photo Walk - 500 px





11. Освен котаракът Херцон, с когото сме заедно от 9 години, вече имаме и куче - Херби. С нас е от 29.09.2016 г., когато беше само на три месеца.




12. Представяне на творци от различни области на изкуството:
- Божидар Пангелов - негово стихотворение в мой превод бе представено в "Alephi";
- Диляна Георгиева и Галина Апостолова – музиканти с интервю в "Актуално"
- Тифани де Вос – поет и писател от САЩ, с превод на Свет Ди Нахум в "Актуално";
- Владислав Христов и поетите от антологията на съвременната българска поезия на арабски език с името "Вятърът разпръсна моите слова" с интервю в "Актуално;
- Проект "Детство" - в репортаж за "Актуално";
- Хайку творци с изработка на оригами - в интервю за "Актуално"