четвъртък, 3 април 2014 г.

Дракус, бр. 1/2014 г.



Издателство "Gaiana book&art studio"

публикувано и
на страницата „Ревюта – 2014 г.


Първият брой на „Дракус” за тази календарна година, първият брой на „Дракус”, за който съм абонирана. Мое произведение бе отличено на конкурса им за криминален разказ – пиша това за справка на подхвърлялите често напоследък, че има явен сексизъм и на тези конкурси се отличават само мъже. А може пък наистина да се справят по-добре? Но това е за дребнавите. За другите остава удоволствието от четенето.  Наред с наградения разказ от конкурса за фентъзи, виждам още две непознати и три познати имена на корицата - гаранция за вълнуващи приключения. В раздел „Класика” пък е Вазовото „Възпоменания от Батак”, което вече ме направи съвсем нетърпелива да пристъпя към четене.

Броят започва с обявяването на новия конкурс на списанието „Вдъхновени от Краля”. Не знам кой ще участва, но със сигурност пожелавам успех на осмелилите се. В журито виждам имена на сериозни писатели, така че ситото ще бъде много ситно (алитерация, дами и господа), а най-голямата награда остава за нас, читателите – избраните разкази от този конкурс ще бъдат включени в самостоятелен сборник.

И така, отличеният разказ от конкурса за фентъзи, „Инстинкти”, е дело на Иван Костадинов. Не познавам този творец, но това, което прочетох, със сигурност ме кара да искам да прочета още негови произведения. По принцип, стигна ли до темата за върколаци, заставам нащрек, очаквайки поредното клише. Тук обаче е много по-различно и ми се струва, че авторът буквално се е задушавал от недостига на думи – има ограничение тези разкази да са до четири хиляди. Представям си каква мащабност и какъв размах може да постигне това богато въображение и какъв стилен подход към изказа може да ни поднесе Костадинов.

Вторият разказ в този брой е също от непознато за мен име – Мариета Георгиева, а заглавието на произведението ѝ е „Невидимият Джони Каил”. Авторът е чудесен майстор на психологически истории и със сигурност може да се справи с криминален роман. Още едно име, чиито произведения искам да чета. Както изказът ѝ, така и отношението към захвърлените деца, може и да не е на нивото на Рю Мураками и „Децата от гаровия сейф”, но много се доближава до тях.

Георги Димитров и „Наследството на „Кръстоносец” ни изпращат в далечното бъдеще и далечния космос, където заедно с героите ще търсим един стар космически кораб, отдавна загубен някъде сред звездите. Отлични типажи, които търпят деградация под чуждо влияние, фин психологизъм в изследването на непознатото и много приятен стил на писане. Поздравления за избора да бъде публикуван този разказ.

Нели Цветкова, за чиято новела „Ясновидката” Ви разказах тук, сега представя „Огледалото”, останала вярна на своята слабост – да порови надълбоко в съзнанието на своите герои и да извади наяве онези скрити способности, от които очевидно ни е страх и бързаме да заклеймим носителите им като перковци или манипулатори. Интересното в случая е, че героите съвсем явно се манипулират един друг, а изненадата остава за читателя, който може да донарисува картините от разказа както му харесва.

Андрея Илиев е представен с разказа „Истината за Червената шапчица” – част от най-новата му книга „С убиец на борда”, също дело на издателството, за която Ви разказах в това ревю. В него можете да прочетете и впечатленията ми конкретно от този разказ. „Чир,” Андрея! С удоволствие препрочетох разказа ти.

Последният разказ е на Явор Цанев – самият издател на списанието. „Флог  - заглавието е името на прекрасна планета, покрита със саморегенерираща се трева и огрята от три слънца. До какви прозрения ще стигнат героите му, озовали се там с космическия си кораб с цел: „Да съберем впечатления”? Четете, оставете се на думите на Явор и ще се изненадате приятно за пореден път къде могат да Ви отведат.

Иван Вазов и „Възпоменания от Батак”. Когато прочетете истината за баташкото клане, преразказана от автора от гледна точка на дете, свидетел на зверствата, ще си дадете сметка, че най-големият ужас сме ние, хората. Особено когато ни се даде неконтролируема власт. После нека ми говорят за петвековно турско присъствие, а не робство.

Чудесно списание! Иска ми се да излизаше по-често, но дори това, което постига екипът му не е никак малко и всички ние – и пишещи, и четящи, - можем само да им бъдем благодарни за това, което правят за нас.


Няма коментари:

Публикуване на коментар