понеделник, 12 ноември 2012 г.

Колонка в e-lit.info

За свободата и истината
Автор: Весислава Савова   
Понеделник, 12 Ноември 2012 09:24

Изминалата седмица – от 5.11. до 11.11.2012 г. – някак теглеше към заветната дата десети ноември, превърнала се в символ на свободата и демокрацията. С настоящите размисли няма да правя политически анализ на двадесет и тригодишния период, белязан от относително бързи промени, последвани от периоди на застой. За думата „свобода” и по-конкретно за тази на Словото ми се иска да поговорим.
Гражданска свобода, която ни дава правото да изразим мнение без цензура, без натиск, без страх от наказание. Нещо, което е било невъзможно преди 23 години. Отново тази тема ни разделя. Привърженици на комунистическия режим твърдят, че видите ли, те можели да четат между редовете и това ги е направило по-интелигентни. Не осопорвам ничие ниво на интелект – не е мой приоритет. И все пак! Скрити послания има в много книги и авторите са намерили начин да поведат читателите си в този лабиринт, но като начин да размърдат мозъчните им клетки, а не с цел маскиране на истината. Тук отново ще опрем до несъответствия. Докато в математиката и логиката има определение за истина, то във философията конкретно такова няма. Тази наука разделя понятието на няколко категории: субективна, обективна, относителна и абсолютна.
 Ето как Декарт определя абсолютната истина: „Мисля, значи съществувам”. И ако ние, мислещите, имаме правото да изразим това, което е наша гледна точка по конктретен въпрос, постигаме съвършенство. Но то от своя страна е относително. А относителното са правдата и най-вече справедливостта. В този ред на мисли се питам – справедливо ли е след като даден индивид се възползва от правото си да изрази лично мнение, същият да потъпче това на другите? Ето как вече стигаме до субективната истина – такава, пречупена през погледа на въпросния индивид.  Трудно ни е да приемем обективната истина, защото макар и касаеща материята, тя е толкова различна именно през този поглед, че можем спокойно да наблюдаваме даден предмет и докато в моето съзнание той е чаша (примерно), във вашето може да бъде бокал, а в това на трети – купа за супа. Всеки с нуждите си. Но един широко скроен човек не приема само своята гледна точка. Той изслушва, обмисля и едва тогава изразява мнение. Не бърза да изпъкне, защото знае, че в повечето случаи ще стигне до обратния ефект – да стане за посмешище.  Подобни примери има много и то не само във фейсбук – относителна реалност, но много добре илюстрираща ежедневието ни. Споменах го, просто защото е пространството, в което най-ярко изпъкват примерите за криворазбралите свободата и истината.
За разлика от писателите наивисти,  не си позволих лукса да опростя по детски ситуацията. Само зададох няколко въпроса, а отговорите ще запазя за себе си.  Те ще бъдат относителни. А на мен ми се иска не просто да съществувам, а да живея. Мислейки.

1 коментар:

  1. Здравей, Веси! :)
    Подкрепям темата.
    Поздравления за прекрасната и стойностна статия!


    ОтговорИзтриване