За тези от вас, които не четат блога ми за първи път, не е тайна. За другите, които по случайност (доколкото случайностите съществуват) го отварят за първи път точно на това писание, ще си призная. Имам слабост към непознати (за мен) поетични форми и те ме вдъхновяват и провокират да пиша, да експериментирам, да търся. Ето цели две форми, които обогатиха знанията ми тази сутрин. Дължа огромна благодарност на човека, публикуващ под псевдоним Leslie Alexis в литературния сайт poetfreak за тези познания.
1. Коан (kōan/公案)
Формата е доста свободна. Това може да бъде история, диалог, въпрос, твърдение, изложение или системата от знания на дзен будизма. Спецификата е не във формата, а в съдържанието, защото разглежда аспекти, които не са достъпни за рационалното мислене, а за интуицията. Онова „шесто чувство”, което кара здраво стъпилите на земята хора да си запишат час при психоаналитик, а онези, отдали се на изкуството – да творят.
„Две ръце пляскат и имат звук; какъв е звукът на едната ръка?”
(приписва се на Хайкун Екако)
/със съкращения и добавени разсъждения от wikipedia/
2. Argonelle
Поетична форма, създадена от Силвия Аргоу само преди няколко години в нюйоркски поетичен форум. Състои се от два куплета, всеки от по пет реда с еднаква схема АВВСВ и еднакъв формат:
ред 1 – 2 срички, започващи със „защо” (в английския език why е едносрична дума);
ред 2 – 6 срички, изразяващи мисъл или емоция;
ред 3 – 8 срички;
ред 4 – 8 срички;
ред 5 – 2 срички.
Не знам кога ще опитам да експериментирам в някоя от тези форми, но наистина е предизвикателство.
Така и ние научаваме за тези непознати форми. Благодаря Ви, че ни обогатявате и предизвиквате, разкривайки нови възможности на мисълта, чувствата и спомените да летят още по-красиво! :)
ОтговорИзтриванеЗдравей, Веси! :)
ОтговорИзтриванеВсички знаем, че познанието е необятно. :)
Благодаря за този нов прозорец за необятността
на знанието.
Адмирации! :) :) :)